Под изменчивыми небесами, среди тайн, интриг, лжи, предательства, любви, доверия и войн исполняет свой непредсказуемый танец безумие. Шахматная партия, где на кону - судьба Империи, а решающий ход может быть сделан даже пешкой, простите, бесом. Ведь когда играют Лорды - демоны может быть поколеблена сама основа мира, и Изначальные Творцы могут решить вернуться к потомкам, жизнь которых стала такой насыщенной.
Защото те носят огъня„Прозата в тази книга е толкова красива и сурово сдържана, че се чете като пророческо ридание. Изключителен разказ за човечеството в руини, който всички ние трябва да прочетем.“Дейли Мейл„Пътят“ е разтърсващ разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви. Баща и син пътуват през изпепелената Америка на юг към океанския бряг — дни, месеци, години. Нищо не помръдва сред опустошения пейзаж освен носената от вятъра пепел. Те имат само дрехите на гърба си, оскъдни запаси храна и един пистолет, с който да се бранят от варварските шайки канибали по пътищата. Но залогът на това пътуване не е само тяхното оцеляване, защото мъжът и момчето носят огъня на целия човешки род и съдбата на целия свят зависи от баланса на безнадеждната им мисия.В „Пътят“ отекват отгласи от „Робинзон Крузо“, „Повелителят на мухите“ и „Книгата на Йов“ и едновременно с това тази гениална творба има свой несравним стил и послание. Това е книга за нежността, която стои над всичко. Светът е унищожен, но въпреки цялата разруха, остава тънката нишка на надеждата — дори в края на всички неща…„Покоряваща и неустоима творба. Ще зърнете картини от най-прекрасното и най-ужасното в човешката участ, в най-тъмния й час.“Буклист„Завладяваща и затрогваща човешка история, която изследва дълбините на отчаянието и варварството, поставени до висотите на любовта, нежността и саможертвата. Маккарти е нанесъл големия си удар — тази история е красива, хипнотична и ужасяващо реална!“„Ню Стейтсмън“„Това е кулминацията в творчеството на Маккарти. Неговата пестелива философска проза отново е омагьосваща, както и неподражаемият му талант да описва брутални сблъсъци. Това е дълбок, мъдър и важен роман, поднесен като дар.“„Тайм Аут“„Кормак Маккарти разголва Америка — и стила си — до една постапокалиптична сърцевина в този разказ за рода, любовта и загубата, в който отекват библейски резонанси.“„Индипендънт“, Книги на годината„Ние се нуждаем от Маккарти, за да си представим съдбата на човешка душа. Онова, което той описва, е странно, ужасяващо, нежно и в крайна сметка поразително.“„Ню Йорк Таймс“„Постатомен апокалиптичен роман, какъвто не сме виждали никога досега. Черна книга с удивителни пасажи, която се чете като Самюел Бекет, който е решил да надмине Харлан Елисън.“„Чикаго Трибюн“„Творба с такава ужасяваща красота, че няма да можете да вдигнете глава от страниците. Тя ще ви остави без дъх.“„Таймс“„Маккарти доказва, че е един от най-големите живи американски писатели.“„Таймс“„Хипнотизираща… забележителна със своята дълбочина, съпричастност и проникновеност. В тази книга има много образи, които ще ви преследват и ще се явяват отново и отново в ума ви.“Себастиян Шекспир, „Литеръри Ривю“„При четенето на Маккарти винаги има нещо като екстаз — екстаз, който е толкова отвъд думите, че прави излишно дори едно изречение като това. Но там има също и покъртителна мъка.“Ниъл Грифитс, „Дейли Телеграф“„Обсебващ и тревожен роман, който би трябвало да прочетете наведнъж, стига да можете да понесете силата на пълното му въздействие. «Пътят» е важна книга, която описва най-лошото и най-доброто, на което са способни хората.“„Дейли Експрес“„Маккарти е майстор на американската литература и този изключително суров, но смайващо бляскав роман е най-хубавото нещо, което е писал досега. Шокиращ, но невероятно затрогващ разказ, който по един съвършен начин разкрива какво се крие в сърцето на цялото човечество.“„Биг Ишу“„Грандиозен роман… Образите продължават да те навестяват дълго, след като си го оставил.“„Скотлънд он Сънди“„Омагьосващият роман на Маккарти — малък, но страховито концентриран — е шедьовър, който скоро ще бъде смятан за класика. Неговата тежест и сила са безспорни. Маккарти не може да пише по друг начин, освен красиво.“„Хералд“
Когда в очередной понедельник очередной недели я приняла решение что-то поменять в своей жизни, я вовсе не думала, что изменения будут настолько кардинальными. И соглашаясь на заманчивое предложение о работе, я уж точно не рассчитывала обнаружить себя в деревянной избушке на курьих ножках в роли Бабы-Яги. И теперь у меня есть свой огород, баня, контракт, подписанный на три года без права увольнения по собственному желанию, и куча местных рыцарей мечтающих прославиться в борьбе с мировым злом. Тот кто утверждал, что любую работу надо время от времени менять, явно не оказывался в подобной ситуации. Но если я не могу уволиться сама, значит надо сделать так, чтобы меня уволили. Самое главное суметь остаться в живых, и хорошо бы еще быть при этом в трезвом уме и твердой памяти.
В жизни Маши Калининой не было тайн. Любящие родители, друзья, работа – уютный мирок разрушился в один миг, когда Маша выяснила: она не родная дочь в семье и у нее есть старший брат. Девушка очень хотела встретиться с единственным родным человеком, не подозревая – его ищет не только она… Эдуард Тамм мечтал о мести: несколько лет назад приемная дочь и ее любовник Макс ограбили его и едва не убили. Уже давно Тамм с помощником Бертом искали виновных, пока не узнали о существовании сестры Макса. Недолго думая, они решили использовать девушку в качестве приманки… Маша не верила, что ее брат способен на преступление, и не собиралась выдавать его. Она была готова ко всему, но вдруг заметила – Берт обращается с ней неожиданно нежно…Ранее роман выходил под названием «Танец со смертью, или Вернуться и Простить», под псевдонимом Алена Винтер.
Герои «Преторианца» и «Кентуриона» вновь выходят на дорогу войны. На этот раз им предстоит отыскать сокровища, наказать врагов, спасти друзей и, заодно, всю Великую Римскую империю. Множество приключений, битвы и поединки, варвары, римляне и, разумеется, любовь.
Андрей сам не знал, почему вызвался. Может, верил в машину, а может, просто хотел стать первым человеком, прошедшим переброску через "машину Верлиева" в другой мир. Ну что ж, сам напросился…
Кто не пользовался шпаргалками? Но что случится, если они будут у каждого?.. Рассказ из журнала "Пионер" № 8 за 1990 год.
Ван Герден — человек непростой, талантливый, сильный и мужественный, но в какой-то момент изменивший себе. Великолепный полицейский, он разочаровался в людях, твердо уверовав, что ими движет лишь зло и страх смерти. Это случилось после гибели на его глазах любимого напарника. Из жизненного тупика ван Гердена, ныне частного детектива, вывела встреча с адвокатом Хоуп Бенеке. Напористая и позитивная, Хоуп бросила ему вызов, предложив за неделю найти садиста-убийцу. Проснувшийся в ван Гердене профессиональный азарт выводит его на давнее нераскрытое дело, в котором замешаны спецслужбы и которое не обещает лично ему ничего, кроме опасности, а может быть, и пули.
«В московском шулерском мирке, мало посещавшем театры вследствие того, что все всегда были заняты картами, пользовалась вниманием только одна пьеса «Свадьба Кречинского» – уж очень она их сердцу была близка. Среди них существовали свой Кречинскнй и свой Расплюев…»
